„If I get married I want to be very married!“

Audrey Hepburn

Имам хиляди причини да съм благодарна и да обичам живота си. Но ако трябва да определя най-големия ми успех, без да се замисля това ще е семейството ми.

Вярвам, че в днешно време е много лесно човек да е успешен, да е образован, да пътува и да се наслаждава на живота, но все по трудно хората създават семейства.

Не че не се женят или нямат деца, но нямат своята половинка. Днес е по-лесно от всякога да бъдеш егоист и да преследваш мечтите си, но никой успех не е истински, ако не можеш да го споделиш.

С Иво официално сме гаджета от 01.11.2002. Семейство станахме през септември 2006, а се познаваме от първия учебен ден на далечната 1997-ма година и повярвайте ми бракът ми не е плод на любов от пръв поглед.

Още по-малко всичко е било приказка през тези почти 17 години връзка.

Но днес аз изключително много се гордея с НАС. Най-голямата победа и личностно израстване съм постигнала в брака си, защото каквото и да ни се е случвало, сме извличали най-доброто от ситуацията и съм си останала безнадеждна романтичка.

Често казвам, че аз не обичам деца, въпреки, че самата аз имам три. Но всяко от децата ни е било на точния момент в нашата връзка, за да ни научи на толкова много неща. И знам, че едва ли има майка, която да може да постави нещо пред децата си, но аз тайничко можа да призная, че най-много обичам съпруга си.

Не съм влюбена с пеперуди в корема и не всеки ден го харесвам, но приоритет номер 1 ми е да го обичам. Децата са логичното продължение на нашата любов, но те не са центъра на моя живот. Животът ми определено не се върти и около Иво, но без него и децата всичко би загубило смисъл.

Аз много лесно се отегчавам и това е причината да се занимавам с толкова много неща. Обичам новите неща, идейните проекти, но детайлите ме убиват и бързо губя интерес.

Аз се уча през новото, като наученото прилагам да подобрявам съществуващото. Идеален пример са салоните за красота. Със сигурност не сме стигнали до пълен капацитет на първата Dupissima и не всичко е цветя и рози, а отваряме втора, а сега и трета локация.

Същия упрек може да бъде изцяло валиден и за децата. Аз няма време за едно, а имам три. Не е идеята в количеството, а в качеството, това биха казали мнозина.

Със всеки следващ салон аз ставам по-добър мениджър и надграждам знанията и уменията си. Със всяко следващо дете, аз ставам по-добър родител и имам много повече любов да дам.

Единственото изключение е Иво. Тук знам, че нямам право на втори опит или поне не искам. Аз искам да бъдем най-добрата двойка, която можем да бъдем. И ако искам нещо да се промени, трябва да променям себе си и само себе си.

Затова вярвам в брака. И искам повече хора да се женят. Защото, когато си женен, ти е по-трудно да се откажеш от другия. Да се разведеш не е толкова лесно, не е просто да си събереш багажа и да си тръгнеш. Бракът ти дава още една причина да се бориш за любовта си. И да я поставиш на първо място. Любовта е грижа, а да обичаш е действие.

Ние трябва съзнателно да работим за любовта си и да я развиваме. Най-лесно е да обвиним другия, че вече не е същото, че ни е скучно и тръпката я няма. Но ако впрегнем половината от енергията, която е нужна в това да имаш странично увлечение в работа над връзката ни, бихме могли да имаме нещо много специално.

Днес е лесно да влюбиш, но е трудно да задържиш емоцията, особено, когато живеем в ера на свръхпредлагане и много бързо се отегчаваме.

Но всяко нещо се учи и се развива, няма перфекти връзки, няма идеални хора. За да започнем на чисто, не е нужно да сменяме партньора. И това е най-големият урок, който имаме да учим. Бъркаме, прощаваме, продължаваме…….и се женим отново……понякога за същия човек!!!