Рискувам постоянно

Стремежите към манекенски идеал е отживелица, красотата е в самочувствието и излъчването на човека, твърди младата бизнесдама

Тя е на 32 години. Има син на 6 г. и дъщеря на 4 г. Завършила е туризъм в София, Хоспитали Мениджмънт в университета в Портмант, MBA с профил финанси в Сити университет, Сиатъл. В момента учи Медицинска козмпетика. Има и диплома от ХТИ за експерт по Състав на парфюмерийни и козметични  продукти. Преди 12 години създава студио „Дуписима”  ( производно на италианското „белисима” превод – красива, но за дупета:), което днес е сред водещите центрове за красота в столицата. Притеснена, небрежно романтична и лъхаща на амбиция и позитивизъм, Тяна разказа пред сп. „Мери”  за своя професионален и семеен път, радости, трудности и мечти.

Тяна, кога решихте, че призванието Ви е да се грижите за красота и самочувствито на дамите?

Още като ученичка в последните класове започнах да ходя по процедури за отслабване.  Балът идваше и трябваше да се вталяваме с приятелките ми за роклите. Проблемът с визията и килограмите вярвам, че преследва почти всяка жена, през целия й живот. Така беше и с нас, защото постоянно събирахме пари за различни процедури и все не бяхме доволни от краткотрайния ефект. Накрая аз взех един апарат за вакум и започнах да правя процедури в една съвсем малка стаичка – първо на себе си, после на приятелките ми и така започна всичко.

 Създала сте свой собствен бизнес, но не спирате да трупате дипломи, а едновременно с това се грижите и за семейството си. Какъв е режимът, който ви позволява да се справяте с всичко това?

Балансът е трудно нещо. Напоследък все повече си повтарям, че всъщност 20% от усилията носят 80% от резултата, а аз не държа на 100-те процента. Не ми е важно всичко да е перфектно, защото много хора, които са се стремяли към това, в крайна сметка са си останали с едното нищо.

Тогава какъв процент от бизнеса Ви днес е удоволствие?

Бизнесът ми е 80%  удоволствие. Има и трудности, свързани най-вече с работата с хора, което се оказва най-трудното нещо. Различни характери, с които трябва да намерите общ език, да имате общи цели, защото аз истински вярвам, че няма как клиентите да са доволни, ако момичетата и момчетата, с които работя не са доволни. Много е трудно да обясниш на някой в дългосрочен план как виждаш голямата картинка, защото много пъти хората просто гледат само днешния ден и не могат да си представят какъв може да бъде той след месеци, например. Именно там се случват малките ми проблеми – когато хората от екипа не могат да разберат и да видят моите идеи за  бъдещето, а аз изисквам от тях да започват да ги реализират.

По какво избирате хората, които да работят за Вас?

 Най-важното е да видя „живот“ в човека. Самата аз съм много динамична и мудните хора направо ме побъркват. Не харесвам, когато хората правят нещата изключтелно бавно и постоянно някой трябва да им казва какво да правят. Не харесвам и хората, които чакат. Какво чакат!? Всяка една минута има хиляди неща, които човек може да свърши! Харесвам, когато хората имат инициатива, искат сами да се развиват, искат да научат нещо ново. Ние знаем толкова малко на фона на всичко, което можем да научим и има толкова много къде да се развиваме, че някак си ми е странно как може някой просто да си прави това, което си прави по един и същи начин години наред и да няма желание за каквато и да е промяна.

Какво Ви задъхва в бизнеса, в семейството?

Рядко се задъхвам, защото, както казах, имам много енергия и постоянно желание за нови неща. Може би, точно това пък ме изморява понякога – прекалено многото идеи, които имам и фактът, че не мога да ги  систематизирам, да ги подредя така, че да се случат веднага и точно както ми се иска. Има и позитивно задъхване, когато ми се случи нещо толкова хубаво, че чак да ми спре дъха.

Кой е последният случай, в който Ви спря дъха, тогава?

Съвсем скоро беше. Изкарах повече от 10 часа обучение с руснака Максим Сергеевич. Той за мен е светило! Той е най-скъпо платения и известен трейнер за центрове за красота в света и дойде в България специално по моя покана, за да се срещне с екипа. Той успя да ни запали с хъса и желанието си за работа.

Кое е най-важното което научихте?

Научих, че трябва да съм наясно каква е голямата ми цел и да правя крачки само към нея. Всяко друго действие, макар и дребно, което не е в посока на тази цел е излишно. И най-важното, каквото и както и да го правиш, трябва да си убеден, че то носи удоволствие на теб, хората с които и за които работиш. Негови думи бяха, че в нашия бизнес, ако не си обичаш работата и тя не ти е приоритет, ти никога няма да успееш. Не трябва да се занимаваш с този бизнес между другото.

Какъв шеф сте?

Аз съм и работник, и шеф и приятел … През годините по различен начин съм реагирала и израствала като ръководител, като никога не съм спирала да се обучавам и да работя. В момента се уча да приемам, че не всички ще ме харесват, не всички от момичетата и момчетата, с които работя ще харесат и реализират идеите ми и в крайна сметка – не с всички ще останем заедно през годините. В бизнеса е като в брака, хората са заедно, докато им е добре заедно.

Кое е основното, с което запазвате клиентите си с години?

Отношение, професионализъм и новостите, които постоянно въвеждаме. В момента се опитваме да изградим и система, по която на всеки да предлагаме строго индивидуални услуги, свързани с неговите конкретни нужди. Имаме над 20 вида машини, над 30 вида процедури, но на всеки човек различните неща, влияят различно. Извайването на тялото например, е много комплексен процес, който зависи и от нашата работа, но в по-голяма степен и от клиента. Терапевтът може да направи най – хубавия масаж или да приложи процедура с  най – хубавата и модерна машина, но ако клиентът иска да постигне максимален ефект по тялото си, то трябва да внимава и какъв режим на живот спазва – храна, спорт, сън, работа и т.н. Опитваме се да обучаваме клиентите си, за да постигнем заедно дълготрайни резултати, без заблуди и напразни надежди, защото тогава недоволството се връща като бумеранг към нас. Така, че всеки трябва да прецени сам за себе си какво иска да постигне, когато ни се довери. За мен е важно човек да е релаксиран, кожата му да е загладена, цялостния вид да е свеж и тонизирн. Стремежите към манекенски идеал без нито една тръпчинка или извивка по тялото, смятам за отживелица, защото красотата е в самочувствието и излъчването на човек.

Какъв е вашият стандарт за красота?

За мен няма единен стандарт за красота, няма симетрични хора, веждите ни са различни, краката ни са различни, всичко ни е различно. Защо се опитваме да се направим еднакви с някакви други хора и да се сравняваме една с друга? Всеки трябва да се сравнява единствено със себе си и да се чувства добре в кожата си. И всъщност, ако проблема е в твойта глава и хиляда масажа да ти направим, няма да ти помогнем да се почувстваш красива. Много пъти ние не си даваме сметка от какво реално имаме нужда. Идваме на масаж, а всъщност ни трябва един семеен уикенд в планината, например.

Какво Ви плаши?

Човешкият мързел.

Ботокс или маска на лицето?

Аз лично съм привържаник на естествения подход. Това е по- трудния път за клиента,но усилията се отплащат с времето.

Рискувате ли?

Постоянно.

Какво мислите  за загубите?

Аз не вярвам, че има загуби. Всяко нещо, което се случва има някакъв смисъл.

От къде набавяте енергията си?

Не знам. Още като тийнейджърка една астроложка ми каза, че съм късметлийка и аз й вярвам и до днес. Повтарям си го и знам, че нещата, които поискам, ще ми се случат.

За какво ви трябва повече време?

Искам да уча гръцки. Бях го започнала, но така и не го довърших. Искам да имам повече време за учене и за четене.

Как си се представяте след 20 години?

Със сигурност не у дома. Представям си се с още едно дете, със салони не само в България. Имам много големи амбиции да се занимавам и с обучение на кадри, защото това е един много сериозен проблем в България.

И доволна ли сте от резултатите от тази Ваша философия?

Да! Ето например, 5 години ходих на курсове по испански и мъжът ми много ми се смееше, защото аз започнах от нулево ниво, изкарах първо, второ, после пак се върнах на първо, второ и т.н., докато стигна до най-високото ниво по испански. Аз не уча в къщи, защото не ми доставя удоволствие, за мен удоволствието е да ходя на самия курс, да се срещам с хора, да пием кафе преди часовете…В крайна сметка аз усвоявам някакво количество информация по време на занятията и така знанията ми се натрупват. Отдадох повече време, за да го науча, не положих кои знае какви сериозни и изтощителни усилия, но пък го научих с огромно удоволствие.

Да разбирам ли, че при Вас нещата се случват само, ако Ви носят удоволствие?

Абсолютно!